ИКОНАТА

        Икона (от гръцки образ, изображение) е свещен образ, изображение на Иисус Христос, св Богородица, светците и свещенните събития (празници).

        Иконописта е древно и винаги актуално изкуство, изразяващо зримо истинната вяра. Православната Църква не разглежда иконата само като украшение на храма, но я разбира като сакрално изкуство, помагащо за постигане на Словото Божие, Благата Вест. "Това, което думата съобщава чрез звука, нарисуваното го прави явно чрез образа” (св Василий Велики). Светите отци са наричали иконата „ богословие в багри”. И това е записано в решенията на VII Вселенски събор, който утвърждава победата на иконопочитанието и определя иконоборчеството като ерес.

        В иконата богословската идея се предава с определени художествени средства. Художественият език при нея е особен, тук всеки детайл е символ и знак, означаващ нещо повече от самия себе си. Св Йоан Дамаскин пише: „ иконата е видим образ на невидимото, даден ни поради слабостта на нашето разбиране”.

        Иконописният образ ни открива красотата на духовния свят и близост на Царството небесно. Той ни поставя пред друг , различен от този свят, в който живеем, лице в лице пред Господа Иисуса Христа, свБогородица, светците. И когато ние се молим, гледайки светите образи ни помага да бъдем в молитвено общение с тях.

        Иконата не е идол, не е бог, а свещен образ, който ни помага да се доближим до Първообраза, до Бога. Тя няма нищо общо с идолопоклонството, доколкото както учи Църквата чрез светите отци:” ние не се покланяме на дъската и боите, а на Този, който е изобразен на дъската чрез багри”. Но „почитайки образа ние се покланяме на Първообраза”, чрез материалното ние се докосваме до нематериалното, чрез тварното – до нетварното, чрез човешкото – до Божественото.

        Наричат иконата прозорец към невидимия (горен ) свят, защото чрез този прозорец светлината на Царството Небесно влиза в нашия живот. Изобразявайки Божествения свят, тя ни помага да открием източника на благодатта,да преживеем реалността на чудото, приобщавайки ни към опита на светците и живота в бъдещия век.

        Иконата ни доближава до Бога, помага ни да усетим своята духовност в кръговрата на всекидневния, земен живот. Молейки се пред нея ни е по-лесно да се обърнем към Бога с молба за помощ и закрила за нас и близките ни.