ИКОНИ НА СВETA БОГОРОДИЦА

 

 

 

Иконите на Божията Майка са особено близки на православния християнин и много от тях се почитат като чудотворни. Те се разпространяват особено след Ефеския събор (431 г), на който в опровержение на несторианството Църквата утвърждава за Дева Мария именуването й като Богородица (Ξεοτοκος). Изображения на св Богородица се появяват в катакомбите още през II – III век. Но едва през VI – VII век се формира и канониченият образ, известен днес.

Болшинството икони изобразяват Божията майка с Младенеца на ръце, по-често поясни, но се срещат и ръстови,и до гърдите. Св Богородица се изобразява и на трон като Царица Небесна. Този образ се формира по аналогия с образа на Христос Пантократор ( Спас на престола ). Иконографията на св Богородица е по-разнообразна и от тази на Господ. По мнението на изследователите има над 400 наименовани икони на Божията майка. Но основните иконографски типове са три ( с четвърти допълнителен ), към които може да се сведе цялото многообразие от образи. Трите типа съответстват на трите главни християнски добродетели: вяра ( Знамение ),надежда (Одигитрия ) и любов (Умиление).

 

Знамение

 

Образът е свързан с догмата за Боговъплъщението, който е основата на православната вяра. Названието се свързва с пророчеството на Исайя: ”Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.” (Ис. 7,14). В древността този иконографски образ Знамение са нарича Въплъщение. Божията майка се представя с молитвено вдигнати ръце, на гърдите й – кръг, символизиращ и майчината утроба, и небето, в което е представен Младенецът ( Спас Емануил ).

Към този тип православни икони се отнасят, както Новгородската Знамение, Ярославската Оранта ( „Велика Панагия”), Мирожската. Вариант на Знамението – Оранта (Молеща се), изобразява Божията майка с молитвено издигнати ръце, без Младенеца („Нерушимая стена”). Разновидност на Знамение е и Никопея (гр. Победителная), където света Богородица държи диск (щит) с образа на Христос, а също и Неупиваемая чаша, на която Тя предстои молитвено пред чашата ( потир ), в който е изобразен Младенецът-Христос, като символ на евхаристията и изкупителната жертва.

Срещат се и икони, в които св Богородица е с издигнати ръце, представена обърната в страни, мoли се на Христос. Например Боголюбската икона.

 

Одигитрия

Одигитрия (греч. ‘η ‘Οδηγήτρια) в превод Пътеводителка.Христос казва за Себе Си:”Аз съм пътят” ( Иоан 14:6), св Богородица ни показва този път и ни помага да вървим по него. Тя държи в едната ръка Сина Си, а с другата указва на Него. Божията майка и Младенецът са фронтално разположени или с леко наклонена глава. В лявата ръка Христос държи свитък, символ на благовестието, а с дясната – благославя молещите се.

Към типа Одигитрия се отнасят Смоленската, Иверската, Тихвинската, Иерусалимската, Троеручицата, Скоропослушница и др. Тези икони се различават по някои детайли, например на Иверската на лицето на св Богородица има рана, оставена от иконоборец, на Троеручицата има трета ръка, приложена като благодарност за изцелението на св Йоан Дамаскин и т.н.

 

 

Умиление

Названието не е съвсем точен превод на гръцката дума Елеуса (‘η Ελεούσα) — Милостива.Този тип във Византия наричали и Гликофилуса (‘η Γλυκοφιλουσα) — Сладкое лобзание, т.к. св Богородица се изобразява нежно прегърнала Младенеца, а Той притиснат до лицето Й обгръща с ръка шията Й или с ръка се докосва до бузата Й. Това е най-лиричният тип, образ на любовта на св Богородица към Младенаца. Една от най-известните и почитани икони от този тип е Владимирската, прославена с много чудеса. Към Умиление се отнасят също Донската, Игоревската, Ярославската, Корсунската и др.

В същото време този тип има и символика, свързана със страстите Христови – Богородица прегръща Сина Си, Който трябва да умре за изкупление на човешките грехове. Затова като разновидност на тази иконография може да се приеме и иконата „Не ридай Меня Мати”, представяща Божията майка прегърнала Христос пред полагането му в гроба.

 

Акатистни икони

През XVI-XVII в се появяват икони на св Богородица, в които типовете Умиление, Одигитрия, Оранта са обогатени с допълнителни детайли,отразяващи прославата на Божията майка в химнографията, в т.ч. и в Акатистите, от където идва и названието на този тип. Тук се отнасят О тебе радуемся, Неупалимая купина, Живоносен източник, Нечаянная радост и др.

Дълбоката почит към св Богородица в превославната традиция е причина за многообразието на иконографските образи. Божията майка явявала чудеса, прославяла иконите , които вярващите особено почитали и чрез които усърдно се молели в трудни моменти. Тези прославени образи благоговейно се преписвали и често и тези преписи с времето се прославяли. По този начин се натрупали подобни иконографски образи, като например Знамение и Абалацкая и др. Чудотворните икони се назовавали по местонахождение(Владимирска, Казанска), по думи от песнопения с явени чудеса (Достойно есть), в чест на чудесни събития (Нечаянная радост), по принадлежност или непосредствено по характера на образа (Пименовска, Семистрелная).

ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ >>>
ВРЪЗКИ >>>