ИКОНИ НА ГОСПОД

Иконите на Господ Иисус Христос заемат основно място в православния храм и дома на вярващия човек. Самото иконописание съществува само защото Неизреченото Слово Божие се е въплътило.

Иисус Христос, както учи Църквата е съвършенният Бог и съвършенният Човек. Това е много трудно да се предаде със средствата на изкуството, затова иконата не е Негов портрет , а Негов образ, в който се съхранява тайната:”Христос, бидейки изобразен, остава непостижим” ( св Теодор Студит ). В иконописта е изработен канон за изобразяване на Спасителя, по който ние разпознаваме образ Му.

Ранните християни изобразявали Христос във вид на агне, риба, добрия пастир с овца на рамото и др. На Трулския събор ( 682г ) тези символически и алегорически образи били забранени и Църквата приела в качество на каноническо изображение т.н. исторически тип на Христос, т.е. човешкият образ, в който Синът Божи се явил на земята.Такива изображения се появяват не по-рано от IV век. Само в началото едни Го изобразявали като юноша, други – в зряла възраст, едни – прекрасен като гръцки бог, други – умишлено некрасив, с принизяващ Го вид. И след IX век окончателно се утвърждава изображението на Христос във вид на човек на средна възраст, с класически черти на лицето, прав нос, с мустаци и неголяма леко раздвоена брада, тъмно руси коси. Именно този образ е определен като канонически. Отличителна черта на иконографията на Господ става и нимбът с кръст, символизиращ кръстната жертва на Спасителя.

Иконата отразява вярата на Църквата в Иисус Христос като Богочовек и иконографски това се изразява чрез цвета на Неговите одежди. Като правило, на иконите Христос се представя в червен хитон (долната дреха ) и син химатий ( горният плащ ). Червеният цвят символизира човешката Му природа, а синия – Божествената. Обикновено на дясното рамо на хитона може да се види златна ивица ( клав ) – знак на царско достойнство.

Иконите на Господ могат да бъдат различни по своя иконографски тип, като във всеки от тях се разкрива особен догматически и богословски смисъл на образа на Спасителя.

Основните иконографски типове са шест:

1.Неръкотворен образ на Господ;

2. Господ Вседържител (Пантократор);

3. Господ на престола;

4. Спас Емануил;

5. Спас Благое Молчание ( София Премъдрост Божия );

6. Христос Старият по дни.

Неръкотворният образ на Иисус Христос

Това е един от най-почитаните образи. Първото изображение се появява в раннохристиянския период (в катакомбите, средата на IVвек ), след това образът бива широко разпространен във Византия и после в целия православен свят.

Съгласно Църковното предание, този образ е свързан с цар Авгар, управник на г. Едеса. Царят се разболял от прокааза. Чул за Иисус Христос, изпратил при Него своя слуга Ананий, Господ отказал да напусне Иерусалим, но обещал да му помогне. Поискал да Му донесат вода и кърпа, измил лицето си и Го избърсал в кърпата и на нея – неръкотворно – се отпечатва Неговия образ. Когато слугата доставил кърпата в Едеса, докосвайки се до нея царят получил изцеление и повярвал в Христа.Авгар съхранявал чудотворния образ в двореца си като велика светиня. Но наследниците му се върнали към езичеството и християните зазидали образа в ниша на градската стена. След четири столетия, по време на обсадата на града от персите ( 545г ), епископът на Едеса получил откровение за местонахождението на Неръкотворния образ. По негови указания нишата била отворена и жителите видяли прекрасно съхранен образа, но и отпечатъкът му върху глинената керемида, закриваща нишата. Така в иконописта се появили две изображения на Неръкотворния образ : „на убруса” ( кърпата) и на керемидата. Понякога образът се изобразява просто на златен фон.

На православните икони на Неръкотворния образ Господ се предствая със спокойно величествено изражение на Лицето и с отворени очи. На католическите, напротив, ликът на Христос се изобразява страдалчески, често със затворени очи, на главата с трънен венец и следи от кръв. Западното предание обяснява произхода на Неръкотворния образ по следния начин: праведната Вероника, виждайки Господ, който вървял с кръста към Голгота, избърсала с кърпата си Лицето му с изтичащата кръв и така той се запечатал неръкотворно на нея. Понякога на иконите се изобразява жена, държаща в ръце кърпа с образа на Христос.

Господ Вседържител (Пантократор)

Това е основен иконографски тип. Този образ присъства във всеки православен храм: в купола и на иконостаса до Царските двери. Изобразява се на богослужебните одежди и книги. Този образ представя Иисус Христос като Господ и Спасител.

Господ на престол

Този иконографски образ представя Христос като цар и съдия. Престолът е символ на царствената слава на Спасителя. Често заедно с Христос се изобразяват и св Богородица и св Йоан Кръстител, този образ се нарича дейсис ( от гръцки, моление).

Спас Емануил

Тук Христос е в детска или юношеска възраст. Името Емануил се превежда като „с нам и Бог” ( евр ), което е взето от пророчествата на Исаия за Христос:”Затова Сам Господ ще ви даде личба:ето, Девицата ще зачене и ще роди Син и ще Му нарекат името Емануил”(Ис.7.14). Отрокът Христос се изобразява в хитон и химатий и със свитък в ръка. Както и на другите икони на Иисус Христос в нимба се изписват буквите „сый” или на гръцки - „οωΝ”(Вечносъществуващият име, което Бог е открил на Мойсей на Синай) и означава, че и в детска възраст в Христос пребивава цялата Божествена пълнота, т.к. Христос е Единороден Божий Син и Единосъщен с Отца.

Спас Благое Молчание

Тази икона изобразява Христос до Въплъщението, във вид на Ангел. Този образ се нарича и София Премъдрост Божия, т.к. в Св. Писание Христос е наречен Слово Божие (гр. Логос) и Божия Премъдрост(гр. София). На тези икони в нимба вместо кръст се изписва осемконечна звезда, която се образува от два квадрата: единият означава божествеността на Господ, а др.- символизира мрака на непостижимостта на Бога. Спасителят се изобразява в ангелски образ, с крила, в бял далматик с широки ръкави. Ръцете са сложени на гърдите в знак на мълчание и пазене на тайните.

Христос Старият по дни

Това е рядък иконографски образ, не се среща самостоятелно, а е част от композиция. Представя Христос с бели коси като старец ( да не се бърка с изображението на Бог Отец, който е неканоничен и забранен от съборите), свързва се с видението на св. пророк Даниил:”Видях най-сетне, че бидоха поставени престоли, и седна Старият по дни; облеклото Му беше бяло като сняг, и космите на главата Му – като чиста вълна; престолът Му – като огнен пламък, колелата Му – като пламтящ огън”( Дан. 7:9 ). Символизира Божествената пълнота и предвечност на Бога.